Phantomas ha vuelto y, de que manera para asaltar vuestros PC´s con la misión mas desafiante y, con los peligros mas dificiles de sortear de los que jamás se ha enfrentado…..estás listo?

Phantomas Saga 0: Uprising, es el ultimo GRAN lanzamiento de Computer Emuzone & WOPR2K, un juego que no dudéis en descargaros porque os ASEGURO! que os va a tener enganchados delante de vuestros PC´s. De la mano del gran “Genius Nathan” que como un gran chef, ha ido produciendo esta maravilla a fuego lento para servirlo en bandeja de plata, que crack eres!!! también no podemos olvidarnos y, para ello hago una mención especial a Phobeous que se ha marcado unos temas para el juego realmente alucinantes….y, a los cracks de Computer Emuzone.

La misión es sencilla, debemos activar las 25 palancas de cada fase para abrir la puerta que nos permite acceder al siguiente nivel, tendremos como ayuda unas recargas de energía y, nuestra habilidad en el salto….como en los viejos tiempos, para afrontar los peligros que nos iremos encontrando en cada una de las fases que componen el juego.

Descarga del juego:

Si queréis comentar el juego en los foros de CEZ, aquí.

Que lo disfrutéis!!!

]]> http://elisabethkerschbaum.wordpress.com/?p=429 Mon, 15 Sep 2008 07:55:11 +0000 elisabethkerschbaum http://elisabethkerschbaum.cs.wordpress.com/2008/09/15/stellungnahme-uvp-verfahren-temelin-34/ temelin08-einwendunges ist ja eigentlich eine frechheit, was die cez als unterlage für eine umweltverträglichkeitsprüfung eingereicht hat: eine menükarte von möglichen reaktorentypen (statt einem konkreten projekt) - sowieso keinen klaren nachweis für den bedarf eines kkws und sowieso keine angaben zu den geplanten sicherheitsmaßnahmen, geschweige denn zu der (für uns besonders wichtigen) haftungsfrage. genausogut hätten sie einen zettel schreiben können mit: "wir wollen ein atomkraftwerk bauen - es ist sicher ganz sicher - ihr habts eh nix dagegen, oder?" diese unterlagen würden nicht mal für die genehmigung einer kellerstiege reichen!

eine musterstellungnahme (auch in open office format - danke stefon!) habe ich zusammengeschrieben - aber vorsicht, die muss ans jeweilige bundesland angepasst werden (liste im anhang). auf den lautstarken protest unseres umweltministers werden wir vergeblich warten - darum besser selbst eine stellungnahme abgeben!

burgenland: kundmachung Zahl: 5-N-UR1045/1-2008, adresse: Amt der Burgenländischen
Landesregierung, Abteilung 5 – Anlagenrecht, Umweltschutz und Verkehr, Hauptreferat IV,
Europaplatz 1, 7000 Eisenstadt,

kärnten: kundmachung: da kommt bei mir leider der hinweis darauf, dass die website ein ungültiges sicherheitszertifikat verwendet. falls das bei euch auch so ist: am besten an: Amt der Kärntner Landesregierung, Abteilung 15, Arnulfplatz 1, 9020 Klagenfurt

niederösterreich: wie musterstellungnahme - abgabe bis 18. september... kundmachung

oberösterreich:  kundmachung: zahl: UR-2008-35038/3-Wi, stellungnahme bis 16.9. zu senden an: Amt der Oö. Landesregierung, Direktion Umwelt und Wasserwirtschaft, Abteilung Anlagen-, Umwelt- und Wasserrecht, 4021 Linz, Kärntnerstraße 10 - 12

salzburg: kundmachung zahl: 216-02/164/2-2008, stellungnahmen bis 17.9. an Amt der Salzburger Landesregierung, Kanzlei der Abteilung Umweltschutz, Michael-Pacher-Straße 36, III. Stock, Zimmer-Nr. 3094, 5020 Salzburg

steiermark: kundmachung, zahl FA13A-11.00-16/2008, stellungnahmen bis 16.9. an das Amt der Steiermärkischen Landesregierung, Fachabteilung 13A, UVP-Behörde, Landhausgasse 7, 8010 Graz

tirol: kundmachung, zahl U-5199/1, stellungnahmen bis 17.9. an Amt der Salzburger Landesregierung, Abteilung Umweltschutz, Postfach 527, 5010 Salzburg

vorarlberg: kundmachung, zahl ??? (keine), stellungnahmen bis 15.9. an Amt der Vorarlberger Landesregierung, Landhaus, 6901 Bregenz

wien: kundmachung, zahl ??? (keine), bis 17.9. an Amt der Wiener Landesregierung, MA 22 – Wiener Umweltschutzabteilung, Dresdner Straße 45, 1200 Wien

Поредната промоция на независимото аналитично звено "Индъстри уоч" кой знае защо съвпадна с шестия вот на недоверие към правителството. Темата на доклада този път /пак кой знае защо/ беше свързана с милиардите, които гражданите държат в портфейли, акции, недвижимости, влогове и дюшеци.
Първата реакция на медиите звучеше приблизително така: Българинът върти 32 милиарда лева. После се оказа, че една трета от тях са дължими кредити към банки и лизингови организации. Повече от половината от останалите 22 милиарда са придобити вследствие продажби на недвижими имоти. А 16 процента, но вероятно много повече /по мнението на Георги Ангелов/ са внесени от чужбина, където вече 1.5 милиона българи създават добавена стойност на други икономики, белким успеят да си купят жилище в България, да започнат някакъв бизнес тук, или да помогнат на възрастните си родители и на децата. Тоест, горепосочените милиарди ни напомнят онези компоти, заведени като компютри, ако перифразираме известния виц.
Докладът щеше да звучи по-малко подозрително, ако беше титулован малко по-делово, вместо с холивудското заглавие "Богатството на домакинствата в България". Което си е явна покана към медиите да извикат дружно "Сезам, отвори се!". За да можем ние, редовите граждани, да надникнем в приказните богатства, скрити под привидно скъсания дюшек на народа. Ето как в. "Дневник" описва едно друго странно твърдение в доклада:

Реалното финансово състояние на домакинствата (заедно със задълженията) е 32.1 млрд. лв., показват данните на "Индъстри уоч". Ръстът спрямо второто тримесечие на 2007 г. е 23% и изпреварва ръста на потребителските цени, обясни Красен Йотов от агенцията. По думите му увеличението се дължи основно на повечето приходи от продажби на имоти поради тяхното поскъпване, както и на средствата, изработени в чужбина.

Тук г-н Йотов вероятно се опитва да ни обясни как да преборим инфлацията.При това с реални примери от живота през 2007-2008 година. Вземаш 100 хиляди кредит от банката, продаваш си имота за още 200 хиляди, слагаш триста бона в джоба и излизаш на улицата гол като пушка. Посещаваш първия МОЛ с тази пачка в джоба и осъзнаваш, че инфлацията просто е изчезнала. За известно време.

Повечето от хората в "Индъстри уоч" определят себе си като либертианци. Либертиянството вероятно е по-дълбоко като икономическа философия, но най-грубо може да се определи като черешка в тортата на неолибералния възглед за света. Хората, които изповядват тези идеи ратуват за безмерна икономическа свобода на отделния индивид и разглеждат държавата и държавността като досадно, но все още необходимо допълнение към личната инициатива. За разлика от анархистите, които пледират за окончателното им премахване.

Работата е там, че цената за неолибералните експерименти по света и у нас обикновено бива плащана от същата тази държава. Ето как американските аналитични издания коментираха либералните игри с ипотечните фондове и рисковите инвестиции на банките:

"Вчера 17.МАРТ.2008, акциите на Bear Stearns се търгуваха за около $4 на акция. Това е спад от 90% спрямо цената в петък ($30). Поуката от всичко това е, че инвеститорите изгубиха близо 100% от парите си - с други думи инвеститорите фалираха. Bear Stearns обаче не фалира. Федералният Резерв спаси своите приятели в беда. Федералният Резерв ще напечата тези пари, така че отново американският народ, арабските страни, Китай, Япония и хората които имат USD ще платят за това спасение чрез инфлационния данък. Ако това не е комунизъм за големия капитал, незнам какво би могло да бъде ." http://www.novini.net/search/label/

Същите тези анализатори отдавна твърдят, че космическите цени на петрола съвсем не са в пряка зависимост от доброто старо правило "търсене-предлагане". Десет или дори дванадесетпроцентовия растеж на икономиките в Китай и Индия през последните години не може да обясни 100-процентовия скок на черното злато. Другото обяснение са виртуалните спекулации с така наречените запаси, фючърсните сделки, огромната власт на онези свръхлиберални индивидуалисти, които се опитват да превърнат всяка текуща политическа клюка в печалба.

Българската сцена на прогнозите и спекулациите удивително напомня домашното театро в стил "Иванко убиецът на Асеня". На 18 юли миналата година в централно икономическо предаване по БНТ, Лъчезар Богданов, либертиянец и анализатор в "Индъстри уоч" отговаряше на въпросите за цените. Отбелязаното от статистиката общо увеличение, и то в началото на лятото, когато цените у нас обикновено падат, Богданов обясни със законите на пазарната икономика. На въпроса защо плодовете и зеленчуците вървят нагоре вместо обратното, той отговори: "В никой случай не можем да определим това състояние като кризисно или извънредно. Разбира се животът в България поскъпва, но една от причините това да се случва е, че доходите на българите поскъпват, все по-трудно е да се намери евтин труд, а това повишава разходите на бизнеса за производство на стоки и услуги".
След това изказване, водещата направи логичната забележка, че заплатите в България са не само най-ниските в Европа, но и в региона. /Към което трябва да добавим - по-ниски от тези в Русия, Китай, Казахстан, Туркменистан и всичко, което завършва на "стан", без Бантустан, което май не е държава, а резерват за аборигени в ЮАР/.

Журналистката попита: "Както виждаме, българинът търси като спасителен вариант кредита. Какъв би бил начинът за плавно, но бързо покачване на доходите, така, че инфлацията да не се вдигне?" На което г-н Богданов отговори с дежурната теза, че всъщност доходите не са това, което изглеждат. Работодателите плащали неофициално повече, а за пред статистиката - по-малко. Този мисловен конструкт всъщност принадлежи на Емилия Масларова, която вероятно си мисли, че като го повтаря непрекъснато по телевизията, всеки път открива топлата вода.

Тезата на управляващите, че целия народ е потънал до гуша в сенчестия сектор и граби с пълни шепи от сивите пари на работодателите е доста съмнителна. Поради няколко причини.

Първо - дори да умножим по две това, което работодателите плащат "за пред статистиката", пак ще сме на последно място в Европа. Ако сивите плащания изсветлеят на 100% - пак ще сме на последно, или в най-добрия случай на предпоследно място, и то при положение, че Румъния се спре или започне да тича назад.
Второ - като я слуша човек социалната министърка, ще си помисли, че сива икономика има само у нас. Все едно че в Унгария няма сиви плащания, да не говорим за Полша, да не говорим за Естония, където напоследък въобще не е ясно кой пие и кой плаща, а след като руснаците отказаха да им купуват шоколадовите бонбони, прословутият естонски икономически тигър леко приклекна.

Трето - не е ясно защо народът от една страна е фрашкан до гуша с нерегламентирани пари, пък от друга - все повече затъва в банкови заеми. При това, както отбеляза водещата, най-търсени били ипотечните кредити. Те, не са най-търсени, уважаема - ами най-давани. Банките дават заеми срещу имоти, за да има после какво да си приберат. Това е сакралната истина за кредитната експанзия. Банките, както обикновено се случва в страни като нашата, скоро ще бъдат, ако вече не са станали, най-големите земевладелци и собственици на имоти. Които после ще бъдат продадени на когото трябва.

Но да се върнем към г-н Лъчезар Богданов и неолиберализма. Само две седмици след като ни обясни, че поскъпването е нещо естествено и здравословно за обществото, радетелят за безгранична свобода на бизнеса неочаквано започна да си скубе косите по "Дарик радио":
"В търговията с някои основни продукти в България има престъпен фактор и определени хора се отпитват с престъпни методи да монополизират и на практика да контролират цели бизнеси. Целта им тази година е определени продукти да стоят на максимално високи цени. ЕК непрекъснато критикува неспособността на правителството да се справи с организираната, едрата престъпност, която стига до там да контролира цели сектори от икономиката с непозволени средства. Това е проблем, който може да се разреши само чрез действията на съда, полицията и прокуратурата."

Ако трябва да си изразим по-елегантно, това заявление говори, че некои наши либертиянци, постепенно преминават на умерено либерални позиции. Което ще рече - свободно предприемачество, ама "со малко кьотек".

Една година по-късно "Индъстри уоч" отново застават на страната на управляващите, пускайки мухата за милиардите на българина. Вместо да бият камбаната за безобразната картелизация на българската икономика, впрочем официално призната от КЗК, чрез няколко анемични глоби. Вместо да обяснят на политическата класа, че няма никакво значение кой ще кара влака. Тъй като в картелната игра, наред с баш-тарикатите на прехода, отдавна се е включила и държавата. И те заедно играят срещу собствения си народ. За последното няма нужда да сезираме ДАНС, ами просто трябва да погледнем числата.

Преди драстичното увеличение на млечните продукти от юли 2007 г. цените на обикновеното сирене и кашкавал бяха съответно - 3.50 до 4.50 лв. и 6.50 до 7.50 лв. Изкупната цена на кравето мляко беше 50-60 стотинки за литър. Година по-късно сиренето е 6, 7 и 8 лева, а кашкавала - 12. Но изкупната цена на млякото си остава същата - 50 стотинки. Прекупвачите нито за миг не отпуснаха мъртвата хватка около бедния селянин, който произвежда млякото. И тъй като този последният плаши да изколи добитъка, другия играч в националния картел - държавата, ще трябва да му осигури дотация от 20-40 ст. на литър от бюджета. Тоест от нашия джоб. Да не би случайно кашкавалените босове да се бръкнат малко по-дълбоко.

По същата схема години наред плащахме най-скъпите gsm-услуги в света, а днес - най-скъпите роуминг и sms в Европа.

По същата схема, която у нас официално се нарича регулация, EON, CEZ и EVN ни продават тока по-скъпо отколкото във Франция, например. Но не плащат на собствените си работници френски заплати, а някакъв вид български социални помощи. Да не говорим за поддръжката на преносните мрежи. И няма смисъл да се чудим защо тези гиганти се натискат да идват в България, която била, казват, малък пазар. Малък, ама сладък. /цитат:http://robstvo.wordpress.com/2008/07/26/fantaziata/

Тъй, че основният политически въпрос днес звучи така: Кой ще посмее да се изправи срещу схемата?

Жалкото е, че си играят да пускат такива безсмислени фактури, след като могат да се занимават със къде къде по-важни задачи.

care pică din juma' în juma' de oră de când mă aşezai la calculator. Da, înjur şi eu ... şi nu contează că e mama acasă.

В излишъка вече има 4 милиарда. Отскубнати от заплатите на учителите, здравеопазването и мизерните дажби на пенсионерите. Но ако попитате нашите капитани на макрорамката защо през септември миналата година не осигуриха човешко съществуване за учителите, те ще отговорят както миналата година: Ако вземем безконтролно да вдигаме заплатите, ще се вдигне инфлацията. Само, дето забравят, че преди това вече я бяха вдигнали, още през юли. Тогава те очевадно си затвориха очите пред поредица от картелни схеми на близките до тях тарикати, които буквално за една седмица вдигнаха сиренето от 3.50 на 7 лева, олиото от 1.80 на 4 лева, хляба от 0.65 на 1.20 лева, да не говорим за пилешкото, захарта, обикновените колбаси и т.н, и т.н.

През юли 2007 година правителството окончателно капитулира пред картелизацията на пазара. През същия този юли министър Петър Димитров се правеше на голям либерал по телевизиите, повтаряйки, че 8% инфлация е нормално нещо и законите на пазарната икономика щели да се задействуват къмто есента и цените да си дойдат на мястото. Всъщност стана точно обратното - в периода септември-ноември последва втори ценови шок - този път по линия на онези стоки, които в съзнанието на редовия човек вече са луксозни. Като обикновения кашкавал,например, който от 7 отиде на 12 лева и си стои така до днес. Инфлацията се качи на 13.6 процента /според ДПА/, но според министър Димитров и НСИ - на 8%. Разбира се министъра и статистиката по онова време гледаха отвисоко на инфлацията. Техният "стратегически макро-поглед" обхващаше най-голямата възможна потребителска кошница - от саламуреното сирене до мерцедесите и яхтите. През октомври имах удоволствието да обрисувам картинката във в. "Класа" по следния начин:

Вероятно тайната на инфлацията се крие в така наречените “потребителски кошници”. По принцип у нас /а вероятно и по света, в което съмнявам/ се отчитат най-малко две “потребителски кошници” - голяма и малка. У нас даже е по-сложно - съобразно обстановката “кошниците” биват всякакви. Когато се отчитаме пред Европата, както му е реда, “кошницата” е най-голямата. В нея влизат: както стремително поскъпващото обикновено сирене, така и относително поевтиняващите плазмени телевизори “SONY”, които са толкова “Сони”, колкото им е платено митото. Към графата “сирене” се причисляват, както онзи бъркоч от вода, сол, извара и сирене, което през април се продаваше между 2.80 - 4.50 лева, така и тънките френски и холандски сирена, чиято цена не е мръднала оттогава. “One dollar is one dollar” – се казва в тези случаи. Ето, така се формира индексът на инфлацията в общочовешки за България план. Друг е въпросът, че френското сирене го купуват /понякога/ хората от т.н. “средна класа”, които по официални данни у нас са между 4 и 7%. Ако погледнем “кошницата” на богаташите в България /1-1.5% от населението/, там инфлация няма. Тъкмо обратното - наблюдава се дефлация. Френското сирене не е мръднало, даже в някои магазини върви надолу. При мерцедесите и яхтите тенденцията е същата, да не говорим за крадените - те пък съвсем паднаха. Да не говорим за плоския данък, който на този процент и половина му дойде дюш-еш.

Върнах се година назад, за да кажа, че спирането на европейските пари и грамадното петно върху репутацията на България, не е резултат от политически, а от структурен икономически проблем на така наречения преход. Отдавна се знае, че цели сектори от икономиката са в ръцете на монополисти, които спокойно картелират жизненоважни индустрии, свързани с ежедневното изхранване и конкретния бит на населението. Социално-политическият дневен ред на страната е без значение за лидерите на тези структури. Техният дневен ред се определя от собствените им капризи - от последната мода при автомобилите, например. Само в България производителите на свински уши и карантия се се возят в автомобили, които са по вкуса на Хю Хефнър, примерно казано.

По всичко личи, че някои хора, включително Станишев, искат да обвият тази действителност в димната завеса на политическото говорене - воля за промени, борба с корупцията по високите етажи, реформи в съдебната система и прочие термини, които не са същностни, а следствие от мъртвата хватка, в която се намира стопанския живот на страната.

По тази причина бе направено максималното за да се смекчат някои оценки от черновата на Доклада. Не политическите оценки, а критиките по отношение на структурно-икономическите реалности са най-тревожните - както в оценката на ОЛАФ, така и в "черновите" на ЕК. Там се говори за схеми и вериги от фирми. Казва се в прав текст, че моделът, който е избран се е провалил окончателно и е необходимо да се започне всичко отначало. Дори в окончателните документи присъствува императивно препоръката да се разплетат мрежи от стопански субекти и зависимости между политиката и бизнеса.

Веднага след излизането на докладите, управляващите един през друг заявиха, че внимателно ще четат и ще тълкуват всяко изречение от докладите.

Не се задълбочавайте дотам, господа. Въпреки омекотения стил, в докладите има достатъчно груби намеци, които вие тепърва ще тълкувате, а хората отдавна са разбрали. При това чрез портмонетата си.

Истината е, че на Европа й е бедна фантазията за какво става дума. В този смисъл, ЕК едва ли си дава точна сметка какво всъщност иска от нас. Европейците май искат да се обърнем с хастара навън. Ама това ще бъде неприятна гледка - мръсна, мазна и с безброй вътрешни джобчета с един пачки, за които нищо не се знае.

Разплитането на порочната взаимозависимост между политиката и бизнеса ще ни отведе в зората на демокрацията, а оттам - направо в безобразната и безогледна масова приватизация. По онова време, докато ние се хвалехме с успехите, шефът на Агенцията за приватизация на Чехия ни пусна първия студен душ, заявявайки по БНТ: "Масовата приватизация е най-срамния елемент от общия приватизационния процес. Гледайте да я завършите максимално бързо и безболезнено".

Тъкмо обратното направихме в България - проведохме я /и продължаваме да я провеждаме/ максимално бавно, максимално несправедливо и болезнено за редовия гражданин.
Условният рефлекс за преяждане се пренесе и върху европейските фондове.

Тези, които се захлебиха по онова време, днес искат да приватизират и тях. Но ако случайно не успеят /в което дълбоко се съмнявам/, имат друг широк фронт за усвояване на средства и той се нарича - сива икономика, пране на мръсни пари и офшорки. Само по този начин можем да си обясним странния български феномен - луксозни хотели на Черноморието цяло лято стоят празни, посрещат единствено собствениците си и многобройната им охрана. В същото време са построени с кредити от туроператори и банки, но не можеш да ги бутнеш с пръст, тъй като кредитите са върнати буквално на другия ден, всичко е законно и оттук нататък - пей сърце.
Не е задължително /пък и не е здравословно/ да навлизаме в тъмната екзотика на проституцията, наркотрафика и така наречената туристическа индустрия. Достатъчно е да погледнем официалните и актуални действия на "белите" институции в България.

В последно време Комисията за защита на конкуренцията нещо се размърда и измъти няколко санкции за картелни споразумение между производителите на олио, пилешко месо и хляб. Ако не друго, КЗК официално призна, че в България действуват картелни вериги производители на основни хранителни продукти. Управляващите все още се свенят да си го признаят. Санкциите, разбира се, бяха символични - 14-те крупни прозводители на олио бяха глобени с общо 1.8 милиона лева, 26-те боса на пилешкото - с общо два и половина милиона, а хлебарите - с общо 36 хиляди. Коментарът може да се изрази само с три думи - ха,ха,ха! Тук искам да напомня, че омразният Джордж Буш-джуниър през декември 2006 година определи глоба от 2 милиона долара за всяка обикновена бензиностанция, която играе с цените за крайния потребител. Във връзка с това няколко бензиностанции във Флорида и Ню Мексико просто изчезнаха от пазара.
Корпоративната история на капитализма, към който така страстно сме се устремили, ни учи, че картелните споразумения са най-тежкото престъпление в техния свят. То обикновено се наказва със смърт за икономическите субекти, които са хванати да го практикуват.

На ЕК наистина й е бедна фантазията за какво всъщност става дума. Защото в картелната игра, наред с баш-тарикатите на прехода, отдавна се е включила и държавата. И те заедно играят срещу собствения си народ. За последното няма нужда да сезираме ДАНС и КЗК, ами просто трябва да погледнем числата.

Преди драстичното увеличение на млечните продукти от юли 2007 г. цените на обикновеното сирене и кашкавал бяха съответно - 3.50 до 4.50 лв. и 6.50 до 7.50 лв. Изкупната цена на кравето мляко беше 50-60 стотинки за литър. Година по-късно сиренето е 6, 7 и 8 лева, а кашкавала - 12. Но изкупната цена на млякото си остава същата - 50 стотинки. Прекупвачите нито за миг не отпуснаха мъртвата хватка около бедния селянин, който произвежда млякото. И тъй като този последният плаши да изколи добитъка, другия играч в националния картел - държавата, ще трябва да му осигури дотация от 20-40 ст. на литър от бюджета. Тоест от нашия джоб. Да не би случайно кашкавалените босове да се бръкнат малко по-дълбоко.
По същата схема години наред плащахме най-скъпите gsm-услуги в света, а днес - най-скъпите роуминг и sms в Европа.

По същата схема, която у нас официално се нарича регулация, EON, CEZ и EVN ни продават тока по-скъпо отколкото във Франция, например. Но не плащат на собствените си работници френски заплати, а някакъв вид български социални помощи. Да не говорим за поддръжката на преносните мрежи. И няма смисъл да се чудим защо тези гиганти се натискат да идват в България, която била, казват, малък пазар. Малък, ама сладък.

Тъй, че вместо да се прегрупират за местата в следващия парламент, онези политици, които смятат себе си за национално отговорни, да се вгледат в икономическата структура на българската преработваща индустрия - и на индустрията въобще. Да си направят списък на "обръчите", които самите те създадоха в периода на прехода. Да изработят план как /ако въобще успеят/ да застанат извън тези обръчи и на онова разстояние, което се изисква от елементарната политическа хигиена.

Хората, господа и дами от елита, не пасат трева. Ако си въобразявате, че не се досещат защо 20 дни преди президентските избори, въпреки растящите цени на нефта, бензинът в България слезе надолу с близо 30 стотинки, то вие сте в дълбоко заблуждение.
А последните доклади - чернови и белови - ни дадоха да разберем, че европейците също не пасат трева.
Което, може би, е единствената ни надежда.

--------------------------------------------------------
Още по темата: ДЕМОКРАЦИЯТА НА ДИЛЕТАНТИТЕ

Тазгодишният първи юли обаче влиза в историята с безпрецедентното повсеместно покачване на де що има цени. Това, което ме изнерви особено много, беше цената на тока. Първо щеше да скача с 19%. После моят "любимец",  министър Петър Димитров, се запъна на 11%. Най-накрая си стиснаха ръцете на 13%. Уж. Щото енергоразпределителните дружества са три и трите си ни работят както си знаят. CEZ например държат на щат врачки, които да изготвят прогнозни тримесечни показания. Това неминуемо ще доведе до повишаване на цената на кафето и боба във всички райони, които се падат губерния на въпросното дружество. В цялата галимация има и нещо хубаво. Константин Шушулов от ДКЕВР обясни, че това щяло да стимулира гражданското общество да действа и да се интересува. Човек би казал, че всеки с достатъчно развит инстинкт за самосъхранение би дал мило и драго гражданското общество да не се интересува от него, обаче явно някои просто нямат такъв инстинкт. За EVN нямам никаква информация, но пък ние, които сме феодално владение на E.On. си отнасяме най-голямото увеличение, като същевременно периодично на някой си му заминава някой и друг електроуред, обикновено скъп, поради смущения в енергоподаването.

Ако се интересувате по колко и как ще плащате, прочетете тук за повече информация. А тук можете да сметнете каква сума евентуално ще платите следващия месец. Честито.

I surmise that it is time for me to get real, down and dirty in the face of a shocking UNdevelopment.

Yesterday evening, getting home from a whole day of pounding in a government office in Taft Avenue, Manila, I found a mouth-rending news story on GMA.  It was about TV journalist Cez Drilon's alleged kidnapping in Sulu.

Sulu, of course, is a sub-archipelago in southwestern Mindanao. Now, there's the rub -- the mere mention of "Mindanao" would most certainly act as an invocation of the ugly specters of terrorism and unrest. This would likely happen to the uninformed or to those who have not set foot on Mindanao. It's a sorry cycle that's hard to undo in the non-Mindanawon psyche.  Well, that includes foreigners who would normally feel hesitation whenever met with the prospect of getting to Mindanao.

The foreigners i've seen in Davao have a lot to tell their brethren (is this term in any way gender-insenstive?) on what they had been missing for not coming over.  Hopefully, that would elicit non-visitor regret for ever believing in generalist anti-Mindanao travel advisories.  Because, after all, Mindanao is not all about kidnappings, skirmishes, rebellions, insurgency and unrest.  For instance, tourists who have been to Davao can attest to the peace and security, not to mention the wonders and tourist attractions which abound from its islands to its highlands.

Indeed, the UNdevelopment in Sulu will set off a viral outbreak engulfing the "innocent" regions in Mindanao, a domino effect of sorts that would topple the painstakingly built images of the regions, provinces and cities which over the years have tried to make a good name for themselves in the effort to attract investors, tourists and relocators. This contagion or outbreak, spawned by generalized or sensationalized reports of events and anomalies occurring in a single point in Mindanao (Sulu, for instance), and which create public impression that such events or anomalies pervade or exist throughout the whole island, is the so-called Mindanao Stigma.

With such unsettling news, I can't help but be defensive. Knowing the "generalist" media, I expect that in no time, the broadcast and print platforms will be awash with unfair, nay scurrilous, articles, accounts and news items on Mindanao. Not to generalize, though, but it can be observed that many media practioners still breathe life into the smelly nostrils of the notorious Mindanao stigma.  Such are the yellow curtains of an  unfair, unbalanced and sensationalist brand of reportage that lends a myopic but glaringly uninformed view of Mindanao.

With that, please treat this post as an appeal: Let the trouble in Sulu remain in Sulu.  Avoid using general terms like "Mindanao" or "Southern Philippines" when referring to the locus of this incident. After all, the media never uses "Visayas" to refer to such Provinces or Cities as Cebu, Iloilo or Bacolod.  Neither does media use "Luzon" when referring to Albay, Bicol or Ilocos. 

It's about time, perhaps that the media collectively take on the responsibility of finally eradicating the "Mindanao stigma" and its destructive effects.  I admit that this task would be long and hard, but starting now will do a lot in safeguarding not only the good image but also the potentials of the other provinces, cities or regions where none of these evils occur but which are too unlucky to slip into the "Mindanao" branding trap. This applies to Bloggers and the Web media, as well.

Češka elektroprivredna kompanija ČEZ otvorila je pre nešto više od godinu dana kancelariju u Beogradu sa ciljem da spremno uđe u trku za završetak termoelektrane „Kolubara B“ i trećeg bloka TE „Nikola Tesla“. Ovi projekti, vredni ukupno oko 1,5 milijardi evra, najavljeni su kao prioritetni još pre nekoliko godina, ali do sada nisu počeli da se realizuju. ČEZ je, zato, poslednjih meseci bio mnogo aktivniji u Republici Srpskoj i drugim zemljama u okruženju „gde se stvari kreću brže nego u Beogradu, a trebalo bi da je obrnuto“, kaže za Ekonomist magazin Aleksandar Obradović, generalni direktor ČEZ Srbija. Prema njegovim rečima, osnovna aktivnost beogradske kancelarije je zasad trgovina električnom energijom, ali ni to u obimu koji bi češka kompanija želela.

Glavna misija ČEZ-a u Srbiji je da postane strateški partner Elektroprivrede Srbije u završetku termoelektrane „Kolubara B“ i izgradnji novog bloka TE „Nikola Tesla“, ističe Obradović. „Jasno je da je reč o veoma velikom i vrednom projektu o kojem sigurno EPS neće odlučivati sam, već Vlada Srbije. Kada će takva odluka biti doneta za sada se samo nagađa, a kao mogući rok pominje se oktobar. Može se, međutim, desiti da zbog, kako se spekuliše u javnosti, nesporazuma između vladajućih stranaka vezanih za raspodelu funkcija na čelima javnih preduzeća, znači i pitanja da li će sadašnji menadžment EPS-a ostati, tender bude ponovo odložen“, procenjuje Obradović.

U kojoj meri politika u Češkoj utiče na kadrovska rešenja i poslovanje ČEZ-a?
Aleksandar Obradović: Sadašnji menadžment ČEZ-a postavljen je u januaru 2004. godine, kada su na vlasti bile socijaldemokrate, odnosno levica. Nakon izbora održanih sredinom prošle godine u parlamentu je stvorena pat pozicija, tako da je Češka nekoliko meseci bila bez vlade. Sve to vreme ČEZ je normalno funkcionisao. Na kraju smo dobili novu desničarsku vladu, što je bila promena na češkoj političkoj sceni, ali dotadašnji menadžment u ČEZ-u je, zahvaljujući postignutim rezultatima, ostao.

ČEZ je, ipak, kao i EPS, državna firma. Koliko mu pomaže ta činjenica?
A. Obradović: Tačno je da je oko dve trećine ČEZ-a u vlasništvu države, ali uslovi u kojima funkcionišu ČEZ i EPS se prilično razlikuju. Češka vlada je svojevremeno imala ideju da privatizuje ČEZ, koji je bio podeljen po regionima na proizvodnju i distribuciju. Međutim, 2001. godine tadašnja vlada odlučila je da sama gradi veliku firmu. Postavljen je jak i motivisan menadžment, a tržište energetike je otvoreno. Na taj način omogućeno je ČEZ-u da funkcioniše u konkurentskim uslovima. Kompanija danas nije u svim delovima Češke u monopolskoj poziciji jer, na primer, tri regiona drže Nemci. S druge strane, omogućeno nam je da cene formiramo tržišno. Cena električne energije u Češkoj danas je gotovo izjednačena sa okolnim tržištima. EPS, međutim, i dalje funkcioniše više kao socijalna institucija nego kao pravo preduzeće. Ko zna kakav bi danas bio EPS da je imao iste uslove kakve je imao ČEZ.

Kompletan tekst

Reuters’a bilgi veren yetkili, söz konusu santraller için şartname alanlar arasında Alman RWE, Çek Cez, Japon Mitsui, İngiliz International Power, Akenerji, Zorlu, Akfen, Park, Koç Holding bünyesindeki Demir Export, Kolin İnşaat, NTF İnşaat, AES İçtaş, Çalık’ın da bulunduğunu bildirdi.

Şartname alan şirketler arasında Rusya, İngiltere, Hindistan gibi ülkelerden de şirketler de bulunuyor. Ayrıca ABN Ambro da şartname alanlar arasında bulunuyor.

EÜAŞ, halen her biri 1,400 Megawatt’lık (MW) iki santralin faal olduğu Afşin Elbistan’daki kömür sahalarındaki C ve D bölgelerinde termik santral kurulması için Ocak ayında yeniden ihaleye çıkmış ve son teklif verme tarihini 26 Haziran olarak belirlemişti.

Yetkili, ihaleye yüksek katılım beklendiğini, şartnamede yapılan değişikliklerin yatırımcı açısından son derece cazip olduğunu belirterek, “Oldukça fazla bir katılım bekliyoruz. Dünyanın önde gelen şirketleri ihaleyle ilgileniyor” diye konuştu.

Hükümet, 2009 yılı ve sonrasında ortaya çıkabilecek bir enerji darboğazını aşmak için geçen yıl Türkiye’nin enerji ihtiyacının önemli bir bölümünü üreten Afşin-Elbistan’a ek iki ünite yapılması için ihaleye çıkmış ancak dört kez uzatılan teklif verme tarihine rağmen katılım olmamıştı.

Yatırımcılarda meydana gelen rahatsızlığı gidermek için Afşin-Elbistan santrallerinde 30 yıl boyunca üretilecek elektriğe 15 yıl süreyle alım garantisi getirilmişti. Bu çerçevede, EÜAŞ tarafından yapılacak kömür tahsis ihalesi sonucunda, kömür kullanım hakkı elde edecek şirketlerin 1,000 MW üzeri güçte, yerli kömür yakıtı kullanarak yapacakları elektrik santrallerinden 2014 yılı sonuna kadar işletmeye girenlerin ürettiği elektrik, perakende ve toptan satış lisansı sahibi şirketler tarafından 15 yıl süreli ikili anlaşmalarla satın alınabilecek.

NTV-MSNBC 10 Nisan 2008

Zde máme, z mého pohledu, nejnovější příspěvek:

Originál foto viz. níže.

Myslím, že tato prezentace ČEZ se směle vyrovná i služebně starším exemplářům. Pokud si chcete připomenout, nabízím následující příklad z nedávné minulosti:

• Vodafone a jeho parohy
• T-Mobile a jeho "Vodník" a "Kyslík" sloužící k propagaci služby MyFaves

Myslím, že jsou to příklady opravdu příkladné a všichni si na ně dobře pamatujeme... Pokud si přesto chcete připomenout, nabízím tyto možné odkazy:

Vodafone bere nekalou reklamu T-Mobilu sportovně. Proč asi?

Využítí identity konkurence k vlastní propagaci!

Otázkou však zůstává, zda je to prezentace vhodná či nikoliv, legální či nelegální... Otázku účinnosti bych vynechala, protože o ní nemůže být pochyb.

Lucka

Zdroje: idnes, blog.jancermak.cz

Foceno telefonem Samsung D900i, ul. V Olšinách - Praha 10-Strašnice